5 истории на път с неочакван край

Ваканционният маратон в блога ни продължава! Гостува ни Ирина Денева, шарен пътешественик, любим блогър и ваятел на вдъхновения в Instagram. Всеки път се вълнуваме, когато тя приготвя куфарите си за следващия голям трип. Защото предвкусваме приключенията ѝ. Пък и очакваме нетърпеливо кадрите, емоциите и разказите, с които ни зарежда. За да ни потопи в собствената си приказка от карти, географии и адреналин.

Оставяме думата на Ирина:

„Обичам онази фраза, че всяко лято има своя история. Сигурно за да умножа историите и спомените си, често стягам куфарите, проверявам за коя дестинация има изгодни билети и отпрашвам.

Обичам и онази фраза, че човек е човек, когато е на път. Бих я перифразирала малко, за да звучи достоверно за мен самата – човек си е същия човек дори когато е на път. Ако си винаги прилежно сресан и спретнат – и в палатка в Африка ще изглеждаш така. За справка вижте профила на прекрасната Поли Николова. Ако си Ирина – ще се забъркаш в истории с неочакван край, които много напомнят на онази от първия филм за Бриджит Джоунс – с костюма на плейбой зайче и скованото английско парти.

Реших да Ви усмихна деня с любимите си пет случки с изненада на финала.

Хамам в Мароко

Това е най-пресният пример, че съм една своеобразна Бриджит и съм магнит за ситуации. Заедно с мъжа ми решихме да експериментираме с разнообразни неща при второто ни пътуване до Мароко. След като опитахме всичката улична храна, той шофира из Маракеш, а на мен ми побеля косата от стреса в лудия трафик, дадох идея да отидем на хамам. Гугълвам, прочитам и с доволство плясвам с ръце – та това е арабският вариант на парна баня. Отиваме. Докато аз търся из куфара чисто новия си бански – той уговаря посещението ни в съседния хотел, за да се насладим на релаксиращата процедура. След няколко минути вече сме на рецепцията. Нищо че ще влизаме в банята – аз съм със слънчеви очила, а той с хавайска риза. Жената ни разпитва, показва куп брошури и любезно ни показва посоката. Двамата влизаме доволно и се настаняваме в жегата. След минута същата жена от рецепцията влиза след нас. Ние се споглеждаме, ама може банята да не е прайвит… казва ли ти някой. Изненадите обаче тепърва започват. Жената съвсем не се настанява до нас удобно като за почивка, а се приближава до мен и ме моли да се изправя. След което ме залива с вода. Лари стои в ъгъла и не знае да се засмее ли, или да чака ред за къпане и той. Мароканката много внимателно ме сапуниса, след това ексфолира и изплакна. Аз гледам недоумяващо къде в превода сбърках, но си викам „Поне съм с хубавия бански“ и точно в този миг – о, боже… причернява ми от топлото и от изправянето. Краката ми се разтреперват и не мога да си кажа името дори. Лари се сеща, че ми е паднало кръвното и с жената започват да ме свестяват. След няколко минути и обливания със студена вода идвам на себе си, осъзнавам в какво съм се забъркала и пак си повтарям:

„Поне си с хубавия бански“.

Пижама във влак в Турция

Наистина аутфитът е сред най-важните неща в почти всяка ситуация. През март бях на блогърска обиколка в Турция. Седем дни с хора от Балканите, техните стотици хиляди последователи и един огромен куфар дрехи. Тътрих го от Истанбул до границата с Грузия и най-важната дреха в него беше пижамата. Точно така, не рокля или скъпо палто. Пижамата. В началото на това приключение пътувахме във влак цели 18 часа. Никога преди това не бях спала в купе и имах своите притеснения от шума, съквартирантката и втория етаж на спалното отделение. За да ги преодолея по-лесно се екипирах с любимото си уанзи, вдъхновено от чудовището Майк Вазовски от анимационния филм „Таласъми ООД“. Казах си, че и на някого да му се сторя странна – това съм аз и след по-малко от седмица дори няма да помня тези хора. Грешах. Когато отидох на закуска във вагон-ресторанта със зелената пижама, всички ми се усмихнаха, разпитаха ме каква е идеята и след кратко обяснение, че така се пазя от кошмари, много бързо скъсих дистанцията не само с групата, но и с останалите пътници във влака. Те поканиха момичето с чудовищната пижама на кафе и сладки, а аз бях много доволна, че не съм се отказала от щурата си идея. 

На пазар за дрехи в Боливия

Понякога не взимам дрехи за дестинациите, на които отивам. Купувам ги на място. Така постъпих през октомври в Боливия. Знаех, че искам да направя снимки за блога с традиционна за местните жени пола. Прекарах цял ден по пазарите, за да намеря тази, която да пасне на единствените маратонки в сака ми. Продавачките не разбираха какво точно търся и ми предлагаха от шарени по-шарени неща, а аз исках нещо оранжево и точка. Както става в приказките, през седем пазара в осмия открих моята лелеяна пола… в размер XXXL. Жената зад касата се опита да ме убеди на развален английски, че не е за мен, а аз попитах има ли безопасни игли, с които да я прихвана, за да ми стане. Излязох доволна с покупката си, а на следващия ден се отправих към гробището за стари влакове в пустинята Уюни. Там спътниците ми бяха хора с раници от цял свят, въоръжени с обувки за катерене, канчета за вода и топли пухенки. Аз носех новата си пола. Хората не можеха да повярват, че ще се кача на 5000 метра височина с нея, за да я снимам, но не се отказах и кадрите си заслужаваха… мисля, че е излишно да казвам, че и с тях се сприятелих за секунди.

Костюм за Хелоуин

Покрай тази история се сещам за още една от пътуването в Южна Америка. Действието се развива в Перу и завършва в елитен клуб в София. На пазара в Куско аз се амбицирах да избера за Лари дрехи за хелоуински костюм. Пазарих се за ширити, които приших на едни стари панталони. Намерих яке, шапка, десетки пискюли и най-важното – маска от папиемаше на едно от най-страшните перуански божества – Сакра. Едва я пренесох цяла през още две държави и 14-часов полет. На родна земя за ден завърших костюма, за да бъде той максимално автентичен и аз да съм с най-впечатляващия мъж на партито… така и стана – той беше толкова интересно облечен за подпийналите жени, че те не спираха да му досаждат. Една дори ме бутна, за да се добере до „човека с маската“, а аз – шивачката, не можех да го спася от набези.

Къмпинг в Гърция и романтично събуждане в Рим

Пътят между южната ни съседка и италианската столица не е толкова кратък, за да замръкнеш на едното място и да се събудиш на другото. По-скоро се случи така, че заради един къмпинг потеглих към Рим. Работех шест дни в седмицата и отчаяно исках да намеря спътник с кола за една вечер на красив плаж. По случайност намерих цяла кола желаещи. По традиция спряхме да напазаруваме храна в Благоевград и след час в магазина аз излязох с една малка торбичка. При пристигането на мястото за нощуване запалихме огън и всеки извади вечерята си. В желанието си да си създам уют и лукс бях взела само бутилка вино и френско сирене, но пък го разделих с правилния човек и още следващия уикенд поехме към Рим. Няма да казвам, че парите за месеца бяха свършили още в Гърция, затова не си наехме хотел, а взехме кола под наем и спахме в нея. На сутринта, преди да потеглим обратно, се събудихме от изгрева и осъзнахме, че сме паркирали напълно случайно до най-луксозния хотел в близост до Испанските стълби. Те бяха само за нас, а аз, за щастие, бях с най-хубавата си малка черна рокля… и едни скъсани обувки, ама те не се виждат на снимките".

За още приключенски истории и свежи кадри последвай Ирина в Instagram и в нейния блог: https://whenyouwonder.net/ .