Летящ старт в модата (първа част)

Представяме ви първия гост в новата ни рубрика - Ирина. Тя е млада, умна, емоционална и вечно търсеща, както описва сама себе си. В момента учи Дизайн и маркетинг в един от най-реномираните университети за мода – London College of Fashion (LCF), част от University of the Arts London (UAL) заедно със Central Saint Martins (CSM). Спечели ни не само със страхотния си стил, но и с това, че е изпълнена с живот и хъс, с които заразява всички около себе си.

Ирина заминава за Лондон преди почти две години. Преди това работи в областта на маркетинга и реклама, но всъщност през цялото време е убедена, че един ден ще се занимава с мода, която е нейната страст. В момента прави стаж при Mary Katrantzou - едно от големите имена в модата, и се вълнува от това какво се случва със света на модната индустрия – дали ще има отново „бляскави дни“ или нещата ще стават все по-анонимни.

Разговорът ни с Ирина беше наистина интересен и не искаме да съкращаваме нито един детайл от него. Ето защо ще ви го представим в две части.Ирина, разкажи ни за себе си и за живота в Лондон. Как реши да се занимаваш с мода и защо?

И: Преместих се в Англия преди година и половина, през септември 2011. Винаги съм знаела, че ще се занимавам с мода. Непрестанно обмислях как и къде да отида и чертаех планове. University of the Arts London ми беше детска мечта, която в годините преди Европейския съюз беше непостижима поради разликата в стандартите на двете държави (България и Англия). Веднага щом нещата се промениха, се заех с портфолиото си - ходех на курсове по кроене и шиене, въвлякох приятели във фотосесии, направих две малки колекции. Отне ми две години да вляза в London College of Fashion, където съм сега. Противно на очакванията в английските колежи за мода кандидатите с предишен опит не се възприемат особено добре. Това автоматично означава, че въпросният човек вече има някакви натрупвания и не може да бъде моделиран толкова добре.

Как протича един твой ден обикновено?

И: Типичният ми ден, особено по време на семестъра, е повече от денонощие :) Обикновено успявам да се добера до леглото изключително късно - след 3 през нощта. В университета имам занимания всеки ден – уъркшопи, шиене, маркетинг, прогнози на тенденции и т.н. Този тип университети не работят с изпити, а с проекти, което означава предаване на 2-3 проекта на семестър. Те са разнообразни, но почти винаги включват скициране, осъществяване на 3D модел, доклад за трудностите по време на проекта, moodboard, профил на потребителите и т.н. Нощите и уикендите ми са отделени за работа.

Използвам всяка възможност, а в Лондон има много, както и в университета: гостуващи лектори – истински представители на света на модата, уъркшопи по всякакви близки активности - сканиране на тяло, онлайн изграждане на магазини, лазерно рязане, бродиране, съвети за личното ти развитие, състезания, изложби. Аз ги преследвам ежедневно и запълвам всяка несъществуваща пролука в графика си.

Наскоро започнах и стаж при Mary Katrantzou и съвсем се доближих до понятието “кариерист”. Свободното време е повече фикция, но когато ми трябва презареждане, разчитам на интересни места – магазини с история, пазари и срещи с приятели на вино. Гледам и да си позволя някое малко бягство по съседните държави. Живеейки в Лондон, човек често няма усещане, че може и да почива тук. По-скоро го свързваш с динамично търсене на възможности. Клубното излизане е много минимализирано, особено в сравнение с България. Причината е най-вече в мащаба на града и възможностите – бих казала, че британският начин на забавление е  посредствен, ако нямаш правилните хора и места. Когато ги имаш - времето и ресурсите за подготовката са една малка Нова година.

Разкажи ни за процеса на кандидатстване в университета.

И: Не съм кандидатствала никъде другаде извън UAL. Изборът беше LCF/ CSM или нищо. Разбира се съществуват и други много добри училища като Parsons (Ню Йорк), Esmod (Париж), Marangoni (Милано). Те обаче водят до нови проблеми: език, разстояние и т.н. В Англия за мен съществуваше само UAL.

Кандидатствах две години подред. Първата част е попълване на онлайн форма – с всички резултати от всякакви образования до момента, плюс мотивационно писмо и препоръка. Ако това е успешно, отиваш на интервю, където представяш работата си (портфолио). Макар да звучи наивно и лесно, всъщност те си имат точно определени критерии и “дебнат” за определени неща. Предлагат и допълнителна подготвителна година само за да влезеш, на която аз гледах като средство за набиране на повече капитал :) Всъщност се оказа, че не е така и има смисъл само ако имаш време и възможност. Тъй като аз бях вече бакалавър, за мен нямаше. Освен това, както споменах преди, те не се радват особено на хора с предишен опит, защото не могат да ги моделират. Колкото по-рано се ориентираш, толкова по-добре.

Разкажи ни малко по-подробно за специалността си.

И: Университетът и специално курсът ми се стараят много да подготвят студентите си за истинската индустрия. Постоянно се предлагат допълнителни курсове по писане на мотивационни писма, CV-та, техники за интервюта. Често се работи по истински задания от бизнеса. Освен това се набляга много на разбиране на бранда, принципите и дизайна му. За разлика от България тук университетите са много комерсиално ориентирани и постоянно ти задават въпроси за индустрията навън. Никой не те учи да станеш велик артист, учат те да станеш продаваем и успешен. И това е много различно. Маркетингът е издигнат в култ.

Интересен проект например е едно миналогодишно състезание, в което беше въвлечена голяма верига луксозни магазини в Англия - John Lewis. Продължи целия семестър. Бяхме разделени на групи, обхващащи целия поток – не само моята специалност Дизайн и маркетинг, но и Visual Merchandise, Стайлинг и фотография, Маркетинг и промоция, Купуване. Получихме бриф директно от John Lewis – дойдоха, брифираха ни и после се срещнахме с тях още два пъти: по средата на проекта и на финалната презентация. Беше малка колекция за мъжко облекло на тема „Best of British“. Работеше се както се работи в индустрията: брейнсторминг, уточняване на таргет, работа по ценообразуването – колко струват платовете, къде се произвеждат дрехите, как ще се транспортират. Производството често променя изцяло посоката на дизайна. Маркетингът също. Може много да ти се иска да имаш риза от естествена кожа в колекцията си, но когато хората от отдел Покупки установят, че производството и материалът ще направят продукта непродаваем, дизайнерът е принуден да приключи с тази идея. Това е бизнес като всеки друг и никак не е романтичен :)

Следва продължение