Бъди шампион с Криси Бергова

Представихме ви блогърите, представихме ви известните личности, но за образа на шампиона, искахме да ви представим някой от близкото ни обкръжение. В офиса на Fashion Days имаме истински шампион. Казва се Криси и е от жените, които работят от 09:00 до 18:00 ч., които се справят добре с шофирането, обичат да си хапват торта и никога не се оплакват, че ги мързи да спортуват. Криси тича по 16 км. на ден. Да, ние също трудно разбираме мотивацията й, затова решихме да я попитаме направо.

Криси, разкажи ни малко повече за теб.

Този въпрос винаги ме е затруднявал изключително много. На пръв поглед изглеждам съвсем нормално момиче, все още на 27, но не за дълго. Понякога хората ме мислят за откачена, аз пък мисля, че съм късметлийка. „Лудостите“ ми ме зареждат всеки ден, надявам се и хората около мен. Много разноцветна и динамична личност съм. Обичам да ми е шарено: дрехите, живота, настроенията. Обичам да спортувам, обичам кучета, обичам да пия кафе и вино, и обичам да пазарувам. Това е и една от причините толкова години да съм част от екипа на Fashion Days.

Как успяваш да жонглираш между работа, тренировки и личен живот?

Успявам като цяло да отделя време на всичко, което искам и обичам да правя. Приятелите ми ми се „сърдят“ за отказите за късни излизания, които получават в петък и събота вечер от мен. „Не мога, утре съм на състезание“ е доста често срещана реплика при мен. Това е нещото, за което не ми остава време, така да го наречем - късните излизания с танци и 1-2 коктейла, просто не ми е приоритет.

Аз смятам, че хората, които твърдят, че нямат време за спорт, не са достатъчно организирани и нямат достатъчно желание да го правят. Най-трудно е да започнеш. Напоследък даже използвам обедната си почивка, за да ходя на Body Fit Yoga, за да ми остане свободна вечерта. Много е зареждащо!

Какво те мотивира първия път, когато реши да започнеш да бягаш?

Мотивацията е съвкупност от цялата емоция, която ти носи бягането, физическите резултати, освобождаването на ума и съзнанието, състезанието преди всичко със самия себе си. Изпитанието и тестването на собствените си възможности. Запалих се по него покрай бившия ми приятел. Беше ми много странно как може да бяга по 10, 20, 50 км и то за удоволствие... и наведнъж. Когато се запознахме, аз пуших и не бях бягала повече от 3 км през живота си. За мен бягането беше като висшата математика, виждах, че някои хора се интересуват от него, но аз не намирах смисъл и приложение. Впоследствие спрях цигарите и няколко месеца по-късно, преди всичко от страх да не кача килограми, реших да пробвам и започнах да бягам по малко. В началото по 3 км, после по 5 км. Няколко месеца по-късно отидох и на първото си състезание по trail бягане, където нямаше много хора и даже взех медал за второ място на най-късата дистанция (5 км). Това беше преди 3 години. Оттогава не мога да спра, доста се запалих и почнах да ходя активно по състезания. Тази година за първи път бягах цял маратон  - 42.195 км в Плевен. Ноември месец реших да си направя подарък за рождения ден и ще участвам на маратона във Валенсия, отново на класическата дистанция от 42 км.

Любимите ми състезания обаче си остават така наречените „Trail series”, организират се всеки месец, на различни места близо до София. Бягаш в планината, трасетата са страхотни, доста разнообразни, гледките са много красиви, общуваш с прекрасни хора. Покрай тази си страст се запознах с много готини хора и завързах доста нови приятелства.

Как реши да се явяваш на състезания?

Бившият ми приятел ме заведе. Той участваше активно и си казах, защо пък не. Беше ми напрегнато и се чувствах не на място, но нямаше нищо страшно. Пробвайте, няма да съжалявате. Много хора се бъркат и притесняват, че състезание непременно означава, че на него ходят само топ атлети и про-та. Това далече не е така, има толкова различни хора с различни възможности.

Колко време се подготвяш за едно състезание?

Честно да си призная, никога не съм се готвила целенасочено и по план за състезание. Бягам си и каквото стане, правя го за удоволствие. Това, което правя преди по-дълги състезания, е обем от километри и достатъчно дълга почивка след това.

Каква е цената на победата за теб?

Преди всичко се състезавам със себе си, за мен най-голямата победа е когато правя личен рекорд или изпълня цел, която съм си поставила в бягането. Тази година най-големият такъв беше на Софийския маратон, където бягах полумаратон 21 км и подобрих времето си от миналата година с 5 минути. Звучи малко, но всъщност в бягането не е.

Какво има в сака ти за тренировки?

Зависи от сезона - лятото маратонки, къси панталонки/клин и спортно бюстие, термална вода. Зимата нещата са малко повече - включвам и ръкавици, яке за бягане, лента за глава, бъф.

Къде тренираш? Важна ли е настилката?

Най-често тренирам в Ловния парк до офиса. Когато ми се бяга по-бързо, обичам да ходя в НСА, където настилката позволява по-висока скорост. Като цяло тичам и безцелно по софийските улици.

Настилката е важна, да. По-твърдата настилка натоварва повече ставите. Коленете хич не го обичат. Лично на мен ми е най-приятно да бягам в планината, по горски пътеки.

А екипировката? Маратонките за бягане например?

Според мен, да. Смятам, че е важно човек да намери маратонките за неговия крак и да използва маратонки за бягане. Преди всичко трябва да са ти удобни. Но все пак не мисля, че е разумно да отидеш да бягаш в планината с гуменки например.

Относно дрехите, вече е въпрос на лични предпочитания и удобство. Не ползвам памучни дрехи, когато спортувам. Използвам такива от дишащи и абсорбиращи материи.

Как да избягаме от оправданието "Студено ми е, не ми се тича"? Ти какво обличаш, когато навън температурите паднат?

Трудно е! Да си призная зимата ми е доста трудно да запазя мотивацията си и честотата на тренировките навън. Обличам се повече, ползвам дълги клинове, има много хубави модели на Roxy, които запазват топлината, base layer блузи, яке, ръкавици, бъф за врата и шапка за главата. В по-студените дни се случва да си сложа и термо дрехи. Алтернатива за хората, на които не им пречи, е пътеката във фитнеса. Не съм се качвала на такава от две зими и не мисля, че бих могла. Скучно ми е.

Какви вредни храни си позволяваш? И какви никога не би си позволила?

Преди да започна да спортувам се храних безобразно - чипсове, пастички, junk food, от всичко на богато. Сега не ги ям, не защото толкова се ограничавам, ами защото осъзнах, че са вредни и вече даже не са ми вкусни.

Аз съм страшен чревоугодник и обичам храната. Не мога да ям само, за да се наям, ако нещо не ми е вкусно, няма да го погледна. Ям доста като за жена и често приятелите ми се шегуват с мен на тази тема. Обичам сладко, позволявам си тортички, но не бих си позволила хамбургери.

За какво не ти остава време?

Напоследък да чета, искам да науча и нов език. Това да не правя нищо също ми липсва на моменти. Понякога човек има нужда от "време за нищо".

Приготви се за спорт с Fashion Days!