FASHION TALKS: Лилия Дакова

Лили работи във Fashion Days от две години и е човекът, който се грижи за нашия ПР и социални медии. Тя има изключително запомнящ се стил, харизма и много добър вкус за... музика и сладко! Всички искаме да знаем как Лили разпределя времето си и успява да върши работата си перфектно, да полага грижи за блога си и да присъства активно в нощния живот. И понеже имахме много въпроси към нея, се възползвахме от това, че има рожден ден. О да, честит рожден ден, Лили!

Лили, разкажи ни малко повече за теб. Аз съм един абстрактен мечтател. Обичам хармонията и се стремя да я предавам на хората, които ме заобикалят – абстрактните, мечтателите.Семпло е, но понякога именно минимализъм си изисква за перфектна визия. :)

Искам да те върна назад във времето – каза ми, че като дете си искала да бъдеш главен редактор на списание. Какъв беше пътят от тази мечта до модата?Всъщност се случи доста лесно. Отдаваше ми се да пиша още като малка, но списанията, които ми попадаха, не представляваха много интересно четиво за мен. В един момент дори се замислих дали не е време да сменя идеята за бъдеща професия. И тогава, в ранна тийн възраст, открих Marie Claire :) Така разбрах, че мога да бъда главен редактор И да пиша за теми, които в действителност ме вълнуват. Мечтата остана същата, но със значителен upgrade – следващата версия.

Все още не съм стигнала до Marie Claire, но вървя в подобна посока и съм доволна как се развиват събитията. Нали знаете за онези ситуации, когато те попитат: „С какво си искала да се занимаваш?“ Винаги отговарях: „С писане и с мода“. Готино е, когато вече въпросът е „С какво се занимаваш?“, а аз отвръщам „С писане и с мода.“

Как минава един твой ден?Отварям очи сутрин и впервам сънен поглед в лилавите стени на спалнята ми. Прехвърлям наум важните неща за деня, на които задължително да обърна внимание – задачи, срещи.След около час и половина подготовка успешно съм осъзнала коя искам да бъда днес и какво да обличам, спретвам аутфита и медувременно проверявам писмата в личната и служебната си поща. Излизам.Сутрешното кафе е на своеобразен мисловен пиадестал. Имам теория, че денят се познава именно по него. Лошото кафе може да развали цяла сутрин или дори денонощие, ето защо обичам качествените предложения и се сдобивам с едно такова по пътя.Елегантно, почти навреме, стигам в офиса.Работата във Fashion Days е предизвикателство – от онези, големите и чаровни, които ни карат да откриваме себе си и да отваряме подкатегории с още предизвикателства. Офисният ден минава динамично, всеки ден попадам на нещо ново – изгряващ дизайнер, забравен фотограф, тип ръкави, история на цветовете и какво ли не. Комуникирам с интересни хора, пиша за мода.Когато не оставам да работя до късно, задължително прибягвам до небрежни срещи с любими хора. Често се разхождам и сама, доставя ми удоволствие и по този начин минавам от една на друга творческа вълна, мисля за нови материали, които да публикувам в блога.

Кой казва, че човек не може да има всичко?

Следиш ли определени блогъри или модни списания онлайн? Какво четеш изобщо?Всеки ден провеждам онлайн оперативка с Vogue (.co.uk, .com, .fr) & Harpers Bazaar, пием сутрешото капучино заедно. Харесват ми модните благини в Messy Nessy. Фен съм на HighSnobiety – там прочитът не е класически, но за сметка на това е доста увлекателен, често (приятно)екстравагантен.И безрезервно обожавам Leandra Medine и нейния Man Repeller!

Имам също невероятна приятелка, която ми изпраща от Лондон големи и мили пакети с Porter, InStyle, Look и всякакви други eye candies, на които се отдавам при свободен неделен следобед.

Какво се върти непрестанно в музикалния ти плейлист? Музиката ме е спасявала в редица ситуации и моменти от живота, в сърцето ми има специално място за нея. В плейлиста ми ще откриете огромно количество дръм енд бейс (микс от почти три десетилетия), малко джаз, малко рок и малко алтернативност в широкия смисъл на думата.

Преди няколко месеца ми попадна едно послание на Wayne Shorter и Herbie Hancock към младите артисти:„Изкуството във всяка своя форма е медиум за диалог и този медиум е мощно средство. Време е музикалният свят да създаде разкази от звуци, които да сложат началото на диалог за мистерията, която представляваме самите ние.“Към това се стремя и аз – да слушам, да чувам и да говоря чрез музиката.

Какъв е генезисът на блога Kinky Potion Portion?Известно време следях развитието на доста модни блогъри от близки и далечни държави. В течение на няколко години, през които се нагледах на безброй зашеметяващи визии, все повече осъзнавах, че тук, в България, тази ниша не е развита както трябва. Аз съм човек с изключително внимание към детайлите, неугледността ме смущава и вярвам, че далеч не съм единствената с тази любов към Красотата. Създадох моето кътче, в което всеки може да се спре, да се вдъхнови и да сподели щастие.

Какви качества трябва да притежава един моден блогър, за да придобие известност и да бъде успешен?Преди всичко трябва наистина да има усещане за стил – личен, различен и неподправен. Не е редно да се чувстваш длъжен да пишеш за панталони с детайли тип престилка, например, само защото са актуална тенденция от колекция Пролет/Лято 2017 на Fendi (макар че лично на мен ми допадат и бих поздравила Karl за смелия избор).Друг важен елемент е позитивната нагласа. Била съм и от двете страни на партньорствата с блогъри и откровено заявявам, че за никого не е удоволствие да колаборира с превзети госпожици и господа.

За финал слагам солидна доза мотивация. Когато човек вярва в собствените си възможности, неминуемо открива ключът към успеха (или поне към правилния mailing list).

Кой е любимият ти дизайнер?Трудно е да сведа всичкия този моден разкош само до един дизайнер. Carolina Herrera от дамите и Elie Saab от господата. Вече ви е ясно, че съм почитател на Lagerfeld, Jeremy Scott също следя с интерес, както и Alexandre Vauthier. За любим бранд за новия сезон обаче съм категорична: Delpozo.

Кои са трите задължителни аксесоара, които една жена трябва да има в гардероба си, според теб?Универсално прелестен клъч, колие, което да подчертава силните ѝ страни, и портмоне, нашепващо „Мога и не се страхувам да бъда независима.“

Кои са най-вредните тенденции в модата?„Вредна тенденция в модата“ не съществува като понятие :) За всеки влак си има пътници, а за всеки тренд – ентусиасти, които с радост ще украсяват модната карта със смели решения.

Колко тениски наистина ни трябват? Прекаляваме ли с излишното пазауване?Да видим сега…Една широка (и по възможност на половинката) за сън; една за носене с пола; една за носене с пола с висока талия; една спортно-елегантна за комбиниране с маратонки; една с класическа яка за бизнес срещи; една с ефирни детайли, защото понякога е топло, а климатиците не са полезни; една със забавна щампа, просто така; една за спорт или уроци по салса; две за пътя към Сантяго. Тези за излизане с приятелки и коктейлни цели отказвам да ги броя.Дали прекаляваме с излишното пазаруване? Всичко е въпрос на гледна точка и размери на гардероба...

Какво да облечем този сезон?Облечете тренч в нестандартен нюанс, облечете усмивка, облечете палто с вталена кройка, облечете класическа черна рокля, вземете високи чорапи с лъскави нишки или punky чанта с метални елементи – експериментирайте и ще откриете формулата, важното е да се чувствайте добре!

Твоето най-голямо вдъхновение от живота и в живота ти?Казва се Натали и от близо 18 години изпълнява ролята на сестра и най-близка приятелка. Необикновена, креативна, провокативна, авторска. Тя е дизайнерско вдъхновение, пожелавам на всеки да открие своето такова.

Какво предпочиташ: вино или вода? :) Вода… за разредител между чашите вино.

Без какво не можеш да живееш?Без цветове.

Къде обичаш да ходиш? Има ли значение с кого?Обичам и заведенията, и компанията с характер. Някои от имената в класацията ми са Bar Pompi в Рим, Spaghetti Kitchen в София, George V в Париж. В първия случай обезателно отивам с майка ми, Рим е общата ни споделена страст. За Spaghetti Kitchen избирам приятелки, с които да побъбрим над някое питие. А Париж… е, знаете за Париж. Посвещавам го на любовта.

Къде ти се пътува?Не обичам да си поставям географски граници. Австралия ме влече, може би бих поживяла там известно време. В Шотландия също не съм стигала, а ми звучи нетипично преживяване. Малко острови от Филипините не се отказват. И Кеймбридж (този в Масачузетс) фигурира в списъка ми, просто трябва да видя MIT. Изобщо Пътува ми се!

Пожелай си нещо, пожелай ни нещо и нас!Пожелавам си щастие в чисто, сурово и примитивно състояние.Пожелавам ви да извличате максимума от всеки миг – за разлика от модните трендове, емоциите не се връщат отново и отново.